София 1619, кв. Княжево
бул. "Цар Борис III" № 315
029571108
Записване за консултация

Техника

Преди операцията се определят подходящите донорни места за вземане на мастна тъкан. Това включва вътрешната страна на коляното, бедрото, корема, гънките от тлъстини по талията, гърба, горната вътрешна страна на ръката и врата. Донорните и реципиентните места се фотографират, за да се направи сравнение на следоперативните резултати и преди това. 

 

  

1а                                      1б                                            1с

 

 Фиг. 1: Липосукция на подкожната мастна тъкан се прави, като се използва 3 мм канюла в най-дълбокия слой (a),  2 до 3 мм канюла в междинния слой  (b) и 2 мм канюла в най-повърхностния слой  (c).

 

Липофилингът отнема между  45 минути и  3 часа, в зависимост от обема мазнини, който трябва да се прехвърли. Мазнината се взема през 5 мм разрези, направени между гънките на кожата. Използват се 2 или 3 мм канюли, като колкото по-повърхностно е мястото на вземането, толкова по-тънка е канюлата (Фиг. 1). Мазнината се аспирира или при ниско или при високо отрицателно налягане, в зависимост от показанията и предпочитанията на хирурга.

 

Фиг. 2: Канюлата за аспирация е свързана с „капана за мазнини”.  Тази събирателна метална кутия е свързана с епруветка с устройство за отрицателно налягане, или с машина за липосукция.

 

Мазнината се събира в специално моделирана метална кутия (Фиг. 2) и тогава се прехвърля в по-малки съдчета, обикновено 10 до 20-кубикови спринцовки, които се центрофугират за 2 до 3 минути. Това разделя компонентите на мазнина, вода и клетъчна фракция, състояща се главно от мазнини и стволови клетки. Мазнината и водата тогава се махат, а  клетъчната фракция  се запазва. Клетъчната фракция се прехвърля в 1, 5 или 10 кубикови спринцовки, в зависимост от обема, който трябва да се инжектира в реципиентната област. Разрезите на донорното място тогава се затварят с резорбируеми шевове и се слагат малки превръзки.

 

Мазнината се инжектира през канюли, които имат размер само 1 до 2,5 мм в диаметър (Фиг. 2). Това практически не оставя белег на мястото на получаването. Подкожният слой се инжектира, като се правят стотици до хиляди преминавания през същото място на разрязване и оставяне на микроскопски частици мазнина при всеки един случай. Това създава множество малки тунелчета, в противоположни посоки, през целия слой на меките тъкани. 

 

Фиг. 2: типична канюла за липоаспирация

 

Инжектираната мазнина оцелява като получава кислород и хранителни вещества от околните тъкани, но този източник постепенно се изчерпва. В същото време, нови кръвоносни съдове разрастват към присадката от мазнини (нео-ангиогенеза), които изпращат навън сигнали за дистрес. Ако мастните частици са прекалено големи (повече от  3мм) или групирани прекалено близко една до друга, кръвоносните съдове няма да могат да ги достигнат навреме. Централната част на мастната присадка тогава остава без кръвоносни съдове  и умира. Всяка мъртва мазнина се превръща в масло и организмът го изолира, като се образува киста. Кистите могат спонтанно да се резорбират, но ако са големи, трябва да бъдат отстранени хирургически.